За община Ветрино
Община Ветрино във Варненска област, България и Европа
България е древна държава с богата история и култура и щедра природа. Разположена в югоизточната част на днешна Европа, в сърцето на Балканския полуостров, тя опира чело в Черно море. Административното й устройство включва 6 икономически района и 28 области.
Ветринските земи са вписани в чертите на Варненска област – втора по население област в България, най-голяма в Североизточния икономически район. Областният център Варна мери ръст като втори по население и трети по територия град в страната, втори по темпове на икономическо развитие със своите 5 университета и 6 научноизследователски института, развита инфраструктура, индустрия и туризъм.
Ветринският район е разположен на около 45 км и от двата областни центъра – Варна и Шумен, точно посред пътните участъци София – Варна и Айтос – Тервел. Общината с административен център с. Ветрино се състои от 10 селища с население 6 320 жители и обща площ 293 кв. км.
Минало
В своята многовековна история земята на община Ветрино е кръстосвана и обитавана от множество племена и народи: траки, елини, готи, хуни, славяни, българи, а също печенеги, кумани, татари, турци.
Преди повече от 6 000 години – в късната каменно–медна епоха, древни хора са обитавали селище в границите на днешното с. Ягнило. Тук са открити кремъчни сечива, животински кости и части от кремъчни съдове, някои от които се сглобяват. Предполага се, че праисторически обиталища е имало на хълма Бабук, в местността Кокарджа между Ягнило и Сечище, край Доброплодно и др. В района на с. Невша е открит надгробен паметник на войн от раннобронзовата епоха ( средата – втората половина на ІV хил. пр. Хр.).
Районът около Ветрино е обитаван от тракийското племе кробизи. Тук между Белоградец и Невша е открита надгробна статуя на племенен вожд. Върху схематично антропоморфно изображение се виждат детайлно предадени оръжия. В могилата под статуята са намерени къс меч – кинжал и инкрустираната със злато ножница на вожда. За пръв път при подобни паметници оръжията, открити при погребания в могилата, са изобразени върху надгробната статуя, намерена на върха на същата могила. Около Доброплодно е имало късноантично тракийско селище. Заедно с останките от стоителен материал, човешки кости и гърнета-хамбари, тук са открити две колони с надписи на тракийски език с гръцки букви. Едната колона е оброчен паметник на Тракийския конник и на нея е изобразен бик, символ на конника. На другата колона, която е оброчен паметник на тракийското божество Сурегетес, се виждат по 9 мъжки и женски танцуващи фигури. Тукашните земи крият още много могили, варовикови колони, керамика, монети от І и ІІ век, оброчни плочки.
През V-VІ век във ветринските земи се изграждат няколко крепости, част от отбранителната система на Византийската империя. Такива са крепостите на височините Голямото було и Голямото елеме в околностите на Невша, Момина могила край Белоградец и др. Ветринският край е заселен от българи през VІІ век и попада в люлката на новата държавност – разположена между столицата Плиска, Дръстър (дн. Силистра) и Одесос (дн. Варна). По време на Второто българско царство (ХІІ – ХІV век) ветринските земи имат важно стратегическо значение за защитата на пътя от Варна и Провадия към столицата Търново. Поради това крепостите в близост до Невша се възобновяват. Тук български монаси изсичат десетки скални килии и скален манастир. Средновековни селища са открити северно от Ветрино в местността Казашки чаир, в местността Базаргян до Млада гвардия , на хълма Бабук и др.
През ХV – ХVІ век става отоманизирането на този край. През територията на община Ветрино през 1774 г. преминава с армията си генерал Суворов. По време на Руско – турската война от 1828 – 1829 г. сражения се водят край Белоградец и района на Габърница, тук временно се настанява щабът на руския генерал Дибич Забалкански. След края на войната българи от Източна Тракия (Ямболско и др.) напускат родните си огнища и се заселват в днешните села Ветрино, Неофит Рилски, Средно село и Момчилово.
През ХІХ век в по-големите села се построяват църкви и килийни училища. Край с. Невша преминава първата в българските земи ж. п. линия Варна – Русе, открита през 1866 г. След Освобождението се засилва притокът на българи, живели на юг от Балкана. През 1884 г. българите от малоазийските села Гьобел и Мандър и турците от Доброплодно и Ягнило доброволно разменят селата и имотите си, след което се преселват.
През двадесетото столетие селата на община Ветрино бележат значително духовно и икономическо развитие. Построяват се читалища и основни училища, а училището във Ветрино прераства в средно общообразователно. Издигат се възпоменателни паметници на загиналите във войните за национално обединение. Основават се потребителни, кредитни и производителни кооперации, кооперативни земеделски стопанства, сдружение за застраховка на едър рогат добитък в Млада гвардия, семепроизводно стопанство в Невша и др. Селата се благоустрояват с административни сгради, детски градини, ресторанти, клубове на пенсионера, сладкарници, здравни служби. Във Ветрино се изграждат автогара, поликлиника и старчески дом.
Култура
Културата е сред исконните български ценности във Ветринския край. Кръстопътното местоположение на тези земи дава среща на различни културни влияния. Като знак за това и сега един до друг съжителстват мюсюлмански и православни храмове, мохамеданска и традиционно българска обредност, обичаи и празници, дошли в миналото заедно с преселниците от различни краища на страната, дори и от Мала Азия.
Районът е белязан със следи от всички епохи. Има антични селища, средновековен манастир. Реликви, дарявани от родолюбиви българи, са разпръснати в малки музейни сбирки, които извикват необходимостта от събирането им под покрива на единен общински музей. Възпоменателни паметници и паметни плочи напомнят за загиналите във войните за национално обединение, във Втората световна война и за преселението на малоазийските българи. Тези следи са вплетени дълбоко в местната етнография, топонимия, празници, песни, предания и легенди.
Традиционни празници във Ветринския край са Денят на родилната помощ, Денят на лозаря, Тодоров ден, Пролетната вечер, Лазаровден, Гергьовден, коледните и великденските концерти, Празникът на общината през май.
В общината работят 8 читалища, повечето с над стогодишна история. В тези ръководни центрове на културния живот в селищата на общината се поддържат библиотеки с общо над 60 000 тома литература. Читалищата развиват богата художествено – творческа дейност, която се представя от един хор за обработен фолклор, множество групи за автентичен фолклор, няколко детски танцови състава, лазарски и коледарски групи, групи за стари градски песни, сатиричен състав и група за турски фолклор “Дилек ташъ”. Самодейните състави взимат участие и печелят множество награди от престижни национални събори и фестивали, като “Копривщица”, “Рожен”, “Балканфолк”, “Песни за войводите”, “Листопад на сномените” и др. През 2006 г. фолклорни групи от общината участваха в празненствата по случай Деня на детето в Република Турция.
Читалища:
Читалище “Просвета”
Г-жа Стефка Такова
Секретар
Адрес: 9220, с. Ветрино, ул. “Г. С. Раковски” № 26
Тел: 05161/ 2141
Читалище “Светлина”
Г-жа Катя Тодорова
Секретар
Адрес: 9230, с. Белоградец
Тел: 0899 001820
Читалище “Поука”
Г-ца Василка Димитрова
Секретар
Адрес: 9281, с. Доброплодно
Тел: 0889 657984
Читалище “Христо Ботев”
Г-жа Евдокия Петкова
Секретар
Адрес: 9223, с. Неофит Рилски
Тел: 0884 442012
Читалище “Нива”
Г-жа Живка Георгиева
Секретар
Адрес: 9229, с. Невша
Тел: 05165/ 223 (кметство)
Читалище “Народна просвета”
Г-жа Маргарита Костова
Секретар
Адрес: 9228, с. Млада гвардия
Тел: 05163/ 263 (кметство)
Читалище “Просвета”
Г-жа Илона Костадинова
Секретар
Адрес: 9231, с. Ягнило
Тел: 05162/ 334 (кметство)
Читалище “Христо Смирненски”
Г-жа Димитричка Иванова
Секретар
Адрес: 9221, с. Момчилово
Тел: 05169/ 220 (кметство)